EN BG RU
Размер на шрифта Отпечатай

Управителите на "Планекс холдинг" Пламен Андреев и Христо Димитров: Стремим се да гледаме в перспектива

 29/11/2010
Винаги сме изхождали от дългосрочните ни позиции и това, че не сме фирма за еднократна употреба
в. Строителство Градът, бр. 45 от 29 ноември 2010 г.

Кои са най-трудните моменти за "Планекс" за тези 20 години, откакто компанията работи на пазара?
Пл. Ан. Първите пет години бяха много трудни, но за сметка на това свързани с много емоция и очаквания. Последните две също са много трудни, но за разлика от началото, са свързани с напрежение за близкото бъдеще и прилагане на всичко научено и натрупан опит за справяне със ситуацията. Всъщност никога не е било лесно – ако има нещо лесно на този свят, то сигурно не е за нас.
Хр. Д. Най-тежки бяха последните две години – 2009 и 2010. Ограничените инвестиционни намерения, липсата на проекти и като следствие по-слабото строителство ни накараха да съкратим нашата дейност, да преструктурираме, да оптимизираме, за да запазим организацията. Това за съжаление ни принуди да се разделим с част от служителите ни, които при други обстоятелства никога не бихме си позволили да изгубим. Конюнктурата в бранша наложи изискването "високо качество при ниски ставки на труд и допълнителни разходи", което естествено направи ценообразуването много по-трудно. Съвместната работата с банковите институции също е с повече условности. Така че през последните две години ни се наложи да полагаме двойно повече усилия за по-ограничени резултати.

За кои случки от първите години се сещате веднага? Кое беше нещото, което не можете да забравите?
Пл. Ан. Първото ни "бюро за двама" – направихме сами собственоръчно и бяхме особено щастливи. А първият "удар" бе купуването на цени на старо желязо на стоманени профили, които също собственоръчно редихме, снаждахме и изпълнихме няколко навеса за амбалаж, "икономическия ефект" беше страхотен.
За всеки обект има нещо, което не се забравя цял живот, за всяка нова дейност – с амбициите и очакванията от нея – също.
Хр. Д. Спомените за началото на строителния ни бизнес са много, все още са ярки и ми дават удовлетворението, че през последните 20 години съм извървял достатъчно смислен път. Започнахме без почти никакъв начален капитал, офисът ни се помещаваше в една стая, работехме на едно бюро, а производството на дограма беше "организирано" в един фургон. Но тогава и времената бяха такива. Достатъчната предпоставка за успеха бе да вложим наличния опит, труд и ентусиазъм.

Какво ви е огорчавало през годините?
Пл. Ан. Имало е такива моменти – загубата на доверие и раздялата с хора, на които сме дали душата си. Няколко пъти ни обираха офисите и складовете и това боли много, когато имаш съвсем малко. Още ми е неприятно, като си спомня опразнения от крадци офис преди 15-16 години.
Впоследствие арогантния отказ или дълготрайното моткане на някои инвеститори, за да не ти платят извършеното. За съжаление тази тема продължава да е актуална.
Неприятно е и когато от сърце даряваш или правиш нещо за обществото, а завистта и омразата към успелия се оказват по-силни. Всеки българин говори за другите колко лоши хора сме, а всъщност народът е съвкупност от всички ни.
Хр. Д. Имало е моменти, в които съм чувствал огорчение от факта, че след като една организация (в частност нейните собственици) е направила усилия да се наложи и задържи на пазара като добър работодател, то това не се оценява от държавата и обществеността. Твърдя, че ние винаги сме поемали пълна отговорност за действията си – както по отношение на нашите служители, така и за изпълнените от нас обекти, но невинаги това е било отчитано. Тогава коректив е собственото ми удовлетворение от добре свършената работа и коректните отношения, така че би било пресилено да кажа, че съм огорчен.

Какво е вашето лично отношение към работата?
Пл. Ан. Може да ви е странно за след 28 години стаж, но мисля, че в момента обичам най-много това, което правя - лично аз и фирмите ни. Аз се радвам на завършените обекти (особено на нашите инвестиционни проекти), наблюдавайки как не само клиентите ни, а и случайните минувачи се спират, гледат и също се радват. За двадесет години ние и други колеги като нас, успяхме в непрекъсната надпревара да променим начина и стандартите на живот на много хора – това никак не е малко – то има и обществена значимост.
Хр. Д. Това всъщност съм самият аз, чрез работата си съм дал изява на самия себе си, на знанията си, на уменията, на професионалните си мечти. Отношение бих имал към субект или обект, който е извън мен. А строителството... "Планекс" са част от моя живот. Дотук съм стигнал, защото съм уважавал и разчитал на работата си, защото съм се чувствал добре на работното си място, защото съм работил с хора, които също са мислели като мен. Имам късмета, че се занимавам с това, което е мое призвание.

"Планекс" е компания с авторитет в бранша и обществото. Как го постигате?
Пл. Ан. Никога не сме лъгали и винаги сме уважавали отсрещната страна – от клиента закупил имот, до най-големия ни инвеститор или партньор в това число колега. Винаги сме изхождали от дългосрочните ни позиции и това, че не сме фирма за еднократна употреба. Водили сме се от това, че нашият Възложител трябва да получи минимум това, за което сме се договорили.
Хр. Д. Авторитет се постига с отговорност и уважение – към инвеститорите, към партньорите, към доставчиците, към служителите. Стремежът на "Планекс" е да гледа в перспектива доколкото пазарът позволява, а дългосрочна визия се изгражда не с работа на парче, а с цялостна принципна позиция към работата, към възложителите, към екипа, с който работим. Аз съм уверен, че това се забелязва от всички, и то не само в строителния бранш.

Кризата удари сериозно пазара на имоти. Как тя се отрази на вашите инвестиционни проекти?
Пл. Ан. Кризата не ни подмина, но засега се справяме добре, на база продажбите, които реализираме в момента – главно жилищни и ваканционни имоти. В тези условия целият ни екип разбра колко е важно всичко в предприемачеството - правилната концепция, вниманието към всеки детайл, качеството на изпълнение, разумният бюджет и премереният риск. Благодарение на това, че нашите проекти са различни от масовия продукт, на това, че отдавна осъзнахме какво продаваме – не квадратни метри, а среда и условия за живот.
Естествено, че не всичко е розово, и ние си имаме проблеми, но като цяло успяхме да се предпазим от тежки удари.
Хр. Д. Разбира се, че кризата намали инвестиционните ни намерения или най-малкото ги отложи във времето. Но не трябва да забравяме, че кризата всъщност е възможност за промяна. През последните две години се постарахме да постигнем една добра експлоатационна пригодност на сградите на по-изгодна, оптимална цена, проучихме и започнахме да използваме нови, енергоспестяващи и материалоспестяващи технологии, масово наложихме нови детайли за изпълнение, потърсихме по-гъвкави схеми за продажба на апартаментите.

Много компании от високото строителство съзряха спасение в инфраструктурните проекти. Реално ли е според вас това?
Пл. Ан. Между високото и ниското строителство има съществени разлики – в организацията, техническото оборудване, опита. Ние разбираме от високото строителство и можем само да помагаме на специализираните ни колеги по отношение изграждане на съоръжения, направа на тротоари и други дейности. Естествено, ако те имат нужда от помощ. Добре е всеки да прави това, което може най-добре. А който си мисли, че европарите в инфраструктурата ще спасят строителния отрасъл, много се лъже – точно по тези причини.
Хр. Д. Не бих казал, че е реално да разчитаме инфраструктурните проекти да са алтернативна възможност за фирмите, специализирани във високото строителство. Това са различни по своята специфика проекти, изискват друг тип техника и оборудване, както и други умения и знания на работниците и техническия персонал. Би било несериозно да се заблуждаваме, че една фирма, реализирала жилищно, административно или хотелско строителство, ще се преструктурира така, че на нужното ниво да строи пътища и магистрали.

Индустрията е силно засегната от световната икономическа ситуация. Според Вас какви стъпки трябва да се предприемат и на какво ниво, за да бъде подпомогнат сектора?
Пл. Ан. Вече ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото не смятам, че държавата и правителството при всичките проблеми, които има, може да направи нещо за отрасъл "Строителство". По-скоро би могла, но вече е късно. Проблемът по-скоро е в слабата ни икономика и липсата на експортно ориентирани производства.
На този етап държавата трябва поне да си признае, че икономическият растеж на България преди кризата се е дължал основно на строителството и имотите и че и сега строителството не е мръсна дума, а отрасъл в тежка криза.
Животът не спира, все някак си нещата ще се променят и нормализират.
Хр. Д. Правилният подход е държавата да осигури условия цялата икономика на България да се стабилизира и развива. Това ще нормализира процесите и строителството ще се повлияе от останалите отрасли в мащаб, който е необходим и логично оправдан. Всяка държавна политика, която води до временно поддържане на определени икономически дейности с неикономически средства, в повечето случаи води до неравновесие. Ако се даде нормативна възможност и не се създават пречки на строителния бизнес, съм убеден, че нещата ще дойдат по местата си.

Сега, в края на 2010 г., кои са предизвикателствата, за които се подготвяте?
Пл. Ан. Предизвикателства – силно казано, ние всеки ден сме в такова състояние. По-простичко казано, ще продължаваме да реформираме и оптимизираме работата на фирмите от холдинга, както и осигуряване на нови поръчки, което означава непрекъснат стремеж за по-добра конкурентоспособност. В другото ни направление – предприемачеството, започваме два нови проекта – жилищни сгради във Варна, а около средата на следващата година – също и в София. В процес на оптимизация е и маркетинговата ни политика и развитието на продажбите. Още повече – поради кризата, ни се налага да бъдем по-иновативни, да продължаваме да се развиваме и да търсим най-добрия начин това да става. С три думи – "Внимателно гледаме напред".
Хр. Д. След 20 години в строителния бизнес бих казал, че не приемам работата си като предизвикателство, в смисъла само да реагирам на някакви нови обстоятелствата на пазара, на общата икономическа ситуация. "Планекс" винаги се е стремила да е компания адекватна на бранша, да е подготвена за новите изисквания в строителния отрасъл, да е на добро технологично ниво, да поддържа обучен персонал…
Но бих искал да споделя в този аспект следното: Предизвикателство е компании като нашата, които вече са защитили името си във времето, а те в България никак не са малко, да наложат друг тип мислене, а именно, че носят отговорност да създават обстоятелствата: да създават фирмени култури и политики, ценности, добри практики, да влияят върху външната среда, чрез дейността си да повишават стандарта на живот. Така че ние продължаваме да вървим по пътя, които сме избрали, и всички наши действия са израз на отговорността ни към фирмата и на убедеността ни, че създаваме един добър продукт.
JS-XII_T6_0003c.jpg Корал Резиденс, Варна Град:Варна Тип:жилищен комплекс Етап:в строеж
TIFF_Sundance_3D_day_11.jpg Сънденс Резиденс Град:София Тип:жилищен комплекс Етап:в строеж