Интервю на Пламен Андреев, управител на Планекс Холдинг за в. "Строителство имоти", 03.01.2011 г.

- Инж. Андреев, каква беше изминалата 2010 г. за строителния бранш?

- Трудностите пред бранша продължават. Пазарът може да се характеризира с липсата на обекти и инвеститори. Малкото проекти са предимно маркети за бързооборотни стоки, които сега стъпват на българския пазар. Инвеститорите са замразили десетки обекти. Често това са инициативи на етап закупен терен и предпроектни проучвания.

Строят се основно къщи, пристройки, гаражи заради евтините бетон, желязо и работна ръка.

Във Варненски регион не се инвестира в публични проекти - пътища, детски градини. Това можеше да е глътка въздух за средните и малките фирми. През следващата година не виждам на пазара да излязат нови големи обекти. Конкуренцията ще се засили. Изпълнителите работят без печалба, без отчитане на дълготрайни активи. Ползват се по-евтини материали. Цените на строителството са достигнали своя минимум. Крайно време е да се обърне внимание, че това наддаване надолу не бива да продължава.

- Как тогава се справят фирмите?

- На някои обекти се работи под себестойност. Причината е в спекулативно настроени инвеститори - всичко да е още по-евтино. Някои от строителните фирми разчитат на декапитализация. Амортизацията на дълготрайните материални активи не се калкулира в цената. Това е източник за снижаване на офертите, който също е пред изчерпване. Генерира се и междуфирмена задлъжнялост.

- Каква е приблизителната цена на квадратен метър?

- След реализация на всеки обект в “Планекс” правим равносметка дали сме влезли в планирания бюджет. Много е трудно да се каже цена за квадратен метър. Често в нея се калкулират инфраструктурни разходи. Към момента по-скоро не съществува понятието “цена на квадратен метър”, а въпросът към строителите е “Може ли да се вместите в бюджета?” Начинът на ценообразуване се промени.

- Поевтиняха ли парцелите с инвестиционна цел?

- Собствениците на парцели продължават да имат нереални очаквания, както и преди кризата. Пред инвеститорите се поставят изисквания за отчуждения от рода на 40 процента или непазарно висока цена за квадратен метър. Същевременно имотите стоят незастроени и не носят доход на собственика си. Например парите от продажба на терен може да се инвестират в жилище, което да носи наем. Тук говорим за много сериозни пропуснати ползи.

Собствениците не си дават ясната сметка, че няма шанс да се върнат завишените цени на жилищната площ. Не е реалистично да се очаква, че спекулациите от рода на строителство за 350 евро за квадрат ще продължи да се продава за 750 евро.

- На какво ви научи кризата?

- Кризата ни научи на ефективно управление на активите, на сградния фонд. Например построена и затворена офис сграда, в която са вложени 5 млн. лв. Дадохме си сметка, че трябва да вложим още 1 млн. лв. за довършване. Тази инвестиция задължително трябва да се направи, за да може сградата да генерира поне някакви приходи. Иначе тези 5 млн. лв. не носят дивидент.

Николай ПЕШЕВ