Управителят на Планекс ООД, инж. Христо Димитров, заяви в интервю за SeeNews, че успех за строителната индустрия би било, ако през 2010 година достигне 70% от обема на пазара през 2007 г.

Какви бяха основните препятствия и проблеми, с които се сблъска Планекс миналата година като резултат от кризата?
Кризата засегна почти всички сектори на икономиката и финансите в целия свят. В строителния сектор се изрази най-вече в липса на свежи пари и инвестиции в нови сгради. И това не е само в България, световният строителен бранш изпитва същите проблеми: намален обем на строителните дейности, замразени обекти. В Планекс трудностите не са по-различни – някои от инвеститорите спряха временно проектите си поради липса на кредитиране или поради неяснота за бъдещата реализация на сградата. Други само забавиха темповете и удължиха сроковете. Договарянето на нови проекти е по-дълъг процес в сравнение с 2007-2008 г. Заплащането на извършените дейности се бави и така на строителя се налага да кредитира инвеститора вместо банките. От това страдат всички фирми по веригата – доставчици, подизпълнители. Все пак досега ние успяваме да се справим, защото имаме повече резерви /организационни, ресурсни/ в сравнение с по-малките компании от бранша.

Какви мерки предприема Вашата компания, за да възстановите или поне да задържите растежа през 2009 и 2010 година, независимо от глобалната криза?
Още в края на 2008 г., оптимизирахме всички дейности и разходи. Активно търсим диверсификация на продукта – разнообразие от проекти, независимо от техния размер и бюджет. Трудно е, защото всички се чувстват несигурни и изчакват по-благоприятни времена. Засилихме контрола върху качеството, защото не можем да си позволим в период на криза да грешим и да правим едно и също нещо два пъти. Затова започнахме по-сериозно обучение на работниците - техните умения ще са ни нужни и след кризата. Където бе възможно, цената на труда беше намалена, някои позиции бяха съкратени. Търсим гъвкави схеми за разплащане с инвеститори и подизпълнители, договаряне на възможно най-ниски цени за материали и труд. Поради некомпетентността на администрацията, българските фирми не могат в момента да разчитат на европейските фондове – това би дало глътка въздух за бранша. Малкото обществени поръчки са съмнителни като избор на изпълнители. Държавата не помага на строителния бизнес. А би могла да го направи, напр. чрез отпускане на кредити за първо жилище на млади семейства или програми за саниране на панелни сгради.

Кризата дава ли нови възможности за развитие, разширение на бизнеса на Вашата компания?
Това зависи от уменията на мениджърите. Хубавото за нашия бранш е, че кризата ще накара много от непрофесионалистите, привлечени от възможността за бързи печалби през последните 4-5 години, да се оттеглят. Способните и гъвкавите имат шанс да оцелеят и дори да развият бизнеса си. Планекс търси разширяване в сектори, които малко пренебрегвахме до момента – по-малки и бързо реализируеми сгради. До миналата година търсехме обекти с по-голям обем. Сега вече и малката сграда представлява интерес – ние имаме добра организация, работим бързо, като голяма фирма даваме на инвеститора много по-дългосрочна гаранция. Трупаме ноу-хау за строителството на пасивни сгради, защото вярваме, че това е бъдещето. Днес изглежда, че пасивните сгради са нерентабилно „удоволствие” в България, но развитието на технологиите и конкретна държавна политика (така или иначе, налагана от световните тенденции) ще направят строителството им задължително. Ние се подготвяме и очакваме инвеститорите.

Какви са Вашите очаквания по отношение развитието на пазара на строителни услуги в бъдеще? Ще се завърнат ли инвеститорите, кога и в какво най-вече ще се инвестира в България?
До миналата година в страната имаше бум в строителството на молове, хотели и ваканционни комплекси, които сега стоят празни. Надявам се, инвеститорите да са си взели поука и вече да не действат импулсивно, повлечени от модата. Ако финансирането от европейските фондове бъде възстановено, в следващите години предвиждам известен ръст на инвестициите в селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост – строеж на ферми, производствени бази, постройки за селско стопанска продукция. Ще продължи строителството на жилища поради остарелия сграден фонд в страната. Очаквам и проекти за саниране на жилищни сгради, но при намиране на механизми за финансирането им от държавата. Така че, когато икономиката се задвижи и строителството ще тръгне. Едва ли ще се достигнат нивата на печалба от миналата година, но ако можем да постигнем 70% от обема на пазара през 2007 година, това ще е голям успех за индустрията. В България „дъното” още не е достигнато – поради неадекватна държавна политика, корупция, липса на ясни национални цели. Надявам се, че новото българско правителство ще действа бързо за преодоляване на кризата. Очаквам в началото на 2010 да започне стабилизиране. А строителите ще строят това, което инвеститорите са преценили, че е рентабилно и, дай Боже!, то да отговаря на смислена национална стратегия за развитие.

Пред какви предизвикателства се изправя строителната индустрия сега?
Строителната индустрия преживя много бърз растеж през последните години и сега преминава през процес на „качествен подбор”, в който ще оцелеят тези, които са планирали, които са инвестирали в технологии и хора. Трябва да задържим постигнатото. Важно за строителната индустрия в България през следващите години ще бъде установяването на ефективни процедури за работа с държавната и общинска администрация, ясни правила при обществените поръчки. В този смисъл предизвикателството е по-скоро за държавата – например да коригира Закона за обществените поръчки в посока прозрачност и да създаде механизми за спазването му. Тогава тези от строителните фирми, които са свикнали да печелят по „втория начин” ще се изправят пред истинска конкуренция. За нас, обаче, това ще бъде облекчение и ще можем да си вършим работата спокойно.