снимка: Антон Стоянов

инж. Пламен Андреев, управител на Планекс Холдинг, пред в. "Морски Труд", бр. 146/31.07.2009


- Инж. Андреев, според Вас какви са причините за сполетялата ни финансова и имотна криза ?
- Да коментираме причините за кризата след като почти от година сме в нея няма смисъл, но най-общо в периода 2005-2008 г в бранша „Строителство и имоти” бяхме необяснимо добре и сега трябва да плащаме цената. В световен план периодът на благоденствие е бил значително по-голям и затова сътресенията във финансовата сфера са толкова големи, че предизвикват „нов ред” във финансите и икономиката. Стихийното купуване от страна на американци, англичани     ирландци „зарази” и българите, поощрени за пръв път от даващите добри кредити банки. Българинът бе щастлив – и той заживя на кредит. Но вълната от реклами за кредити сега стана реклама на депозити. Банките нямат пари и явно изпитват трудности с набавянето им. Пазарът на имоти пада надолу – не толкова като цени, а повече като брой реализирани сделки – няма купувачи. И ако цените, вследствие намаляването им в периода от март април до сега, станаха реални, то това пак не променя търсенето.
- Защо?
- Защото купувачът изпитва несигурност в бъдещето и пази наличните пари за „черни дни”. Ако в световен мащаб се излезе от кризата и това се почувства в реалната икономика, мисля че пазарът ще тръгне.
- Колко поевтиня новото строителство ?
- До скоро се предлагаха и купуваха имоти при бомбастични цифри от 1600 - 2500 евро за квадрат. За качествено изпълнение нивата сега са между 900 до 1200 евро за квадрат, има луксозни имоти и на цени 1300-1400 евро на квадрат. По-непретенциозни клиенти могат да купят имот за 650-850 евро на квадратен метър. "На зелено" се предлагат и апартаменти от 450 евро за квадрат, но аз не бих направил такава покупка. Вече има доста сигнали за проекти, продавани "на зелено", които не могат да намерят достатъчно клиенти, за да се завършат. В тези времена не е сигурно кога въобще ще се построят. Допускам, че ще има започнати проекти, които дълго време няма да бъдат въведени в експлоатация. В момента по-добре се продават завършени ваканционни имоти, главно поради това, че купуват чужденци. Все пак външният пазар има по-голям потенциал от местното потребление.
-И все пак, ще продължават ли да падат цените? Какво ще стане с обектите в строеж?
Това вече стана и не може да продължава до безкрайност – стана за сметка на печалбите на фирмите. Втората стъпка при липса на продажби е спирането на обектите поради липса на финансиране. Трета – няма, при предявяване на претенции, предприемачът фалира. От това никой не печели – нито клиентите, нито предприемача, нито банката, нито непрекъснато „раздуващите” темата медии. Това не е сензация, това е икономика. Обръщам се към всички ваши колеги и началници – спрете истерията на „падащите цени”. Пазарът трябва да се успокои и този, който може и иска да купува, да го направи. Свиването на потреблението води до фалит на икономиката и до много безработни хора.
- Има ли масови съкращение на строителни работници ?
- Има. Как да няма като няма работа. Няма инвеститори, няма обществени поръчки. Впрочем, в последните дни на старото правителство „имаше”, но за точно определени фирми. Варненската съдебна палата ще се строи от фирма от централния Балкан, която в историята си не е строила и вилна сграда. А обектът е 130 млн. лева. Как е проведен търгът – не знам. В строителството, а и навсякъде в бизнеса, като има работа – има работници, като няма – съкращават се, колкото и да ни е мъчно като работодатели. Особено за административния, технически, инженерен персонал, в който е инвестирано много. Дано не съм прав, но от края на есента и през зимата съкращенията ще станат масови, а безработните – много. Какво ще правят банките с безработни кредитополучатели – не ми е ясно. Всеки има някакъв потребителски кредит или нещо на лизинг.
- Кризата засегна и големи международни проекти за търговски центрове във Варна...
- "Планекс" построи МОЛ Варна. Сега строим МОЛ "Галерия". Съмнявам се, че град с покупателната способност на Варна може да има четири големи търговски центъра, но морската столица има потенциал за поне 10 малки квартални търговски центъра, с големина до 10 000 кв м площ - такъв, какъвто е "Пикадили Парк". Предполагам, че и големите инвеститори останаха неприятно изненадани от икономическата криза. Между МОЛ-овете се очертава силна конкуренция за привличане на клиенти, за съжаление при падащи наеми.
- Според Вас коя е реалистичната дата за влизане в сила на новия ОУП на Варна и предвижданията му за изграждане на скоростен обходен път през кв. „Изгрев”?
Попадне ли нещо в администрацията (държава и община) никой не може да прави прогнози. Вероятно до май следващата година процедурите трябва да приключат. Що се отнася до кв. „Изгрев”, предвидените магистрали ще бъдат факт в ОУП – това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че в близките 10-15 години няма да бъдат построени. Това няма да има съществено значение, ако сегашния околовръстен път на Варна що годе върши работа. За съжаление той бе ремонтиран, хвърлени бяха доста средства на вятъра, а не бе разширен дори частично с трето платно. Дали „Изгрев” има възможност да стане добър квартал на Варна също се съмнявам, защото с частични изменения и „временни обекти” неговото лице (а и в дълбочина) е компрометирано от сегашното застрояване - „микс” от къщи, кооперации, строителни складове, стопански дворове, хотел и всичко възможно, комбинирано по най-неподходящия начин (естествено, всичко е законно или узаконено).
- Очаквате ли новото правителство да търси мнението на утвърдените бизнесмени за излизане от кризата и да използва техния административен капацитет ?
- Да, очаквам. Лицата в новия кабинет са експерти, а не политически назначения. Премиерът Бойко Борисов изглежда е решен да изчисти имиджа на България. Предходният кабинет казваше на черното бяло и не успяваше да проумее необходимостта от промяна. Последната година бизнеса ги търси за съвети, но те не ги вземаха под внимание. С някои от колегите сме вече над 20 г. в бизнеса. Може да помогнем много за подобряване на работата на държавната администрация и осигуряването на добри условия за инвестиции. Многократно сме апелирали към старото правителство да насочи бюджетния излишък към общините, където целево да се финансират проекти за реконструкция на болници и детски градини, или строеж на нови. Бюджетният излишък обаче изчезна, най-вероятно по неведоми финансови пътеки извън страната, а можеше да „нахрани” много български фирми.
- Разчитате ли на европейските фондове ?
- Това е един от малкото останали ни шансове. Друг шанс е инвестиционната програма на правителството с финансиране от бюджета, трети – стимулиране на потреблението чрез корекция в политиката на банките. Знам, че ще е трудно, но иначе няма да ни има. Сега икономиката е на командно дишане. След нова година влизаме в будна кома за неизвестен период.
- Много от апартаментите в страната са панелни. Има ли тенденция да започне тяхното масово саниране ?
Само с приказки не можем да очакваме хората да си санират „панелките”, повечето от тях нямат и пари. Затова санирането по „лична инициатива” превърна много фасади във Варна да приличат на „швейцарско сирене” /вижте кв. Левски, около ХЕИ, Възраждане, Чайка и т.н. и се запитайте дали някой от контролиращите строителството органи е проявил интерес към това/. Европейска практика има – например соц-реализмът в Братислава е превърнат в естетична енергоефективна градска архитектура. Словаците дори могат да ни кажат как са го направили. Нашите закони, дори и съвсем „пресни” /като Закона за етажната собственост/ с влизането си в сила започват да проявяват дефектите си.
- Сегашният общински съвет във Варна има още две години до края на мандата си. Какво да очакваме през тях ?
- Не смятам, че към момента работата на ОбС е особено ефективна. Определено има проблеми в качеството на работата на общинската администрация, мудно се реагира на пазарната обстановка. Например общински имоти се обявяват за продажба със стари оценка и съответно никой не проявява интерес да ги купи, голяма част от общинските фирми са неефективно работещи и с ниска печалба.
По същата причина се изтърва много ценно време за бартерите "земя срещу детски градини". Ако това беше стартирало 2 години по-рано, общината можеше да получи поне още 5 детски градини. Администрацията изпусна добрия момент за публично - частно партньорство, което дори до скоро беше смятано за невъзможно и в други области.
- Защо във Варна няма нито един многоетажен паркинг?
- Инвестицията в подземен (или етажен) паркинг не е малка, а освен това е свързана и с контрола на неправилното паркиране по улиците и градинките, свързана е със сериозни проучвания на подземната инфраструктура и т.н. Тя изисква изключително съдействие от страна на ОБщината, защото освен финансовото й измерение, тя решава сериозен градски проблем. За съжаление, съдействието и помощта се бавеха и едва на последната сесия на ОБщинския съвет се гласува съгласие г-н Красимир Узунов за своя сметка да започне проучвания. Дано администрацията да съдейства.
- Партия "ГЛАС" ще се яви ли на следващите местни избори отново ?
- Ако до тогава новото правителство не забрани малките партии, или не ги ограничи с административни хватки – задължително, защото и Съветът почувства нашето присъствие и независимо мнение.  Общинските съветници на "ГЛАС" не са каста от партийни фигури, които гласуват под строй. Не сме си позволявали дребнави дрязги и нападки. Търсим ефективност и конструктивност. Партия "ГЛАС" успя да вкара сериозна доза професионализъм в управлението на община Варна. Ако не ни елиминират законово, смятам че определено градът има полза от нас в управлението му и ние ще продължим да го правим.

Николай Пешев